Vicia hybrida L.
1870 (26). V. hybrida L., Sp. PI. ed. 1 (1753) 737; Hayek, Prodr. Fl. Penins. Balc. I (1926) 801; Ball, Fl. Eur. II (1968) 135 — Хибридна глушина
Семейство: Leguminose Juss. (Fabaceae)
Род: Vicia L.
Вид: Vicia hybrida L.
Българско име: Хибридна глушинаОписание:
Едногодишни растения. Стъблото 20,0 - 80,0 см високо, възходящо, катерливо, от основата разклонено, многоъгълно, с надлъжни ребра, 1,5 - 2,0 мм дебело, прилегнало влакнесто до възголо. Листата чифтоперести, на върха завършващи с просто или разклонено мустаче. Листчетата 3 - 8 двойки, на 0,5 мм дълги влакнести дръжчици, продълговати, обратно яйцевидни или яйцевидни, елиптични, клиновидни, на върха притъпени, късо осилести или почти тризъби или тясно елиптични, на върха заострени, зелени, от двете страни дълго влакнести, целокрайни, 6,0 - 15,0 мм дълги и 1,5 - 7,0 мм широки. Прилистниците 3,0 - 4,0 мм дълги, еднакви, яйцевидно елиптични, с тъмно кръгло петно, целокрайни, цели или с долен тясно триъгълен дял и горен яйцевиден дял, късо влакнести до възголи. Цветовете единични, прикрепени в пазвите на листата, разположени по дължината на стъблото. Цветните дръжки до 3,0 мм дълги, дълго влакнести. Чашката 8,0 - 10,0 мм дълга, тръбесто звънеста, в основата асиметрично подута, дълго влакнеста, до средата двуустна; зъбците линейно шиловидни, неравни помежду си, горните значително по-къси от тръбицата, долните по-къси до равни на тръбицата. Венчето 18,0 - 30,0 мм дълго. Флагчето 8,0 - 10,0 мм широко, продълговато обратно яйцевидно, на върха врязано, в средата постепенно стеснено в широк нокът, в цвят подгънато нагоре, по-дълго от крилцата, жълто или с виолетов оттенък, на гърба гъсто бяло влакнесто. Крилцата широко елиптични, в основата с дребен елиптичен придатък, асиметрично стеснени в тънки дълги нокти, по-дълги от ладийката, жълти или жълти с виолетов оттенък, голи. Ладийката елиптично яйцевидна, в основата с тънки дълги нокти, жълта, гола. Бобът 2,5 - 4,0 см дълъг и 8,0 - 10,0 мм широк, линейно ромбичен, на върха заострено подвит, сплеснат, кафяв, влакнест, с 5 - 6 семена. Семената 5,0 - 7,0 мм в диаметър, лещовидно сферични, тъмнокафяви, с черни петна, гладки; ръбецът на 1/8—1/10 от обиколката на семето.
Стопанско значение. Фуражно, плевел. Период на цъфтеж: Цъфти: IV - V.
Разпространение в България: Из храсталаците и плевел из лозята. Черноморско крайбрежие (Созопол), Южен Пирин (с. Калиманци, Санданско), Източни Родопи (с. Славеево, Ивайловградско), от морското равнище докъм 500 м надморска височина (Конспект на висшата флора на България) = conspectus&gs_l= Zlc.
Общо разпространение: Южна Европа, Югозападна Азия, Кавказ, Средна Азия, Средиземноморието.
Защитен статус: Видът не езащитен от Законодателство на Република България: Закон за биологичното разнообразие
Лекарствено растение: не е лекарствено растение. http://lex.bg/laws/ldoc/2134916096
Източник: „Флора на НР България”, том VI, БАН, София, (1976)
1.
2.
3.
4.
5.
6.
7.
8.
9.
|
© K.Nanev |
© 2012. Всички права запазени.
